Смисълът на гатанките

В една от античните легенди се говори за тайнствения Сфинкс. С тяло на лъвица с криле и глава на жена, той стоял върху една скала пред вратите на град Тива в Гърция и на всеки странник задавал гатанка.

Онзи, който не успявал да отговори, бивал изяден.

"Кое ходи сутрин на четири крака, по пладне на два, а вечер - на три крака?" – гласял въпросът му.

Накрая се намерил един, който успял. Името му било Едип.

„Човекът!” – казал той и се обосновал с ходенето на бебето, възрастния и стареца. 

Изненадан и гневен, че вечерята му се изплъзва Сфинксът паднал от скалата и загинал, а Едип станал цар на Тива.

За да има гатанка - трябва да има поне двама души. Единият от които я задава. Добре е, само той да знае отговора. Ако го знае и другият - това не е гатанка, а факт. 

Другият от своя страна, трябва да може донякъде да мисли, както и да има минимална досетливост. Иначе единият ще задава гатанки, които ще отлитат без отговор в космоса.

В днешно време положението с гатанките е малко по-различно - задаващият най-често не знае отговора, а запитаният и да се сети - не му го казва. 

В края на краищата голямата риба изяжда малката, независимо кой пита и кой какво отговаря.

В една от сатирите на Есхил, Сфинксът също бил поставен натясно с гатанка. Бил попитан какво държи в ръката си задаващият въпроса - живо или мъртво същество. 

Хитростта се състояла в това, че той държал в ръката си врабче, което можел да убие, ако пожелае. Сфинксът нямало как да познае и признал поражението си. 

По същия начин човечеството няма отговор на въпроса жива или мъртва е котката на Шрьодингер. 

А и българинът, ако го попитат - има ли я или я няма демокрацията в обитаваната от него територия...

Днес името на Едип* се свързва не с мъдростта му, спасила жителите на Тива от кръвожадния Сфинкс, а с т.н. едипов комплекс.

„Кой, бе, извратенякът, дето спал с майка си ли?”

"Сутрин ходи на четири крака, по пладне - на два, а вечер на три крака. Що е то?"

Песоглавец, който вечер уж тръгва по жени, а всъщност пие до зори...  

*Oedipus appears in the folk traditions of Albania, Finland, Cyprus, and Greece. The ancient story has intense dramatic appeal; through Seneca the theme was transmitted to a long succession of playwrights, including Pierre Corneille, John Dryden, andVoltaire. It had a special attraction in the 20th century, motivating among other artists Russian-born composer Igor Stravinsky’s secular oratorio Oedipus Rex, French writerAndré Gide’s Oedipe, and French novelist Jean Cocteau’s La Machine infernale. Austrian psychoanalyst Sigmund Freud chose the term Oedipus complex to designate a son’s feeling of love toward his mother and of jealousy and hate toward his father, although those were not emotions that motivated Oedipus’s actions or determined his character in any ancient version of the story.