Сънищата, които лалугерите сънуват във вторник срещу Велика сряда, са под покровителството на бог Лалугер. Обикновено те са приятни и леки.
Ако са наситени с ярки събития и се запомнят, това означава, че са важни!
Особено ако рано сутринта ви се присънят житни класове и преследвания и борби с лалугери от насрещния пол, това е важна информация и трябва правилно да я разберете. Разбира се, не е необходимо всеки сън в нощта срещу сряда да бъде разглеждан като пророчески.
И въпреки това вероятността да се сбъдне се увеличава, ако сюжетът в него не е от обикновените за тези нощи мокри сънища, пише "За лалугера".
Сънищата във вторник срещу Велика сряда помагат в сложни ситуации, когато по въздух ви следи ястреб, а по суша ви гони гладна котка.
От векове лалугерите се опитват да разберат защо сънуват. И въпреки че все още не са разбрали, едно е ясно: присъненото може да се случи в реалността.
Динамичният сън, в който събитията се сменят бързо, се смята за добър знак, за подобряване на ситуацията, в която се намират лалугерите. В средата на седмицата те са на върха на психичната си активност. Затова към сънищата във вторник срещу сряда, ако са с наситен, интересен и сериозен сюжет, отношението трябва да е сериозно.
Те могат да се окажат много важни за лалугера в близките дни. Затова всеки лалугер трябва да остави непопълнен фиш от тото и химикалка до постелята си, преди да заспи.
4 коментара:
В пет часа и пет минути един риж лалугер спря до мравуняка, известен като Лява лилава могила и започна да говори несвързано. По-точно - да прикляка, да вика и да се бие в гърдите, които пухтят като ковашки мех.
Свидетелите – две омърлушени до този момент калинки са озадачени. Справяли се в миналото с различни загадки, те стигат бързо до въпроса: душевноболен ли е лалугерът?
- Хоп! — възкликва едната.
- Троп! – възкликва другата.
В това време лалугерът се е изправил на пръсти. Разрошен и див, той сякаш расте пред очите им.
Следва проследяване на действията му и изказване на хипотези в духа на класическия криминален роман.
Не се спираме на тях, защото въпросът е - кои са съучастниците? Защото, без такива няма как.
Кълвачът участва със сигурност. А вероятно – и двете малки славейчета. Там, където се случват неща, винаги пеят малки славейчета. Песента им не прави нещата по-честни. Стават, обаче, по-поносими.
- Ама – казва тя с дълбок и топъл глас - това за кого е предназначено? – и гали с пухкава лапичка котето.
- Ми, то не е за никого.
- А има ли нещо, което да е за никого?
- Не питате ли някак странно?
- Кое за вас е „някак” и кое за вас е „странно”?
- Предназначението.
Запитах колонията лалугери до брега на Реката какво и кога сънуват. Те казаха, че думата "сън" им е непонятна. Опитах се да им я обясня, но те всички се хванаха за коремите от смях докато говорех... А после един се приближи до мен и като се изправи точно пред носа ми каза сериозно: Тези неща, сънищата, са си за вас хората, а ние си спим нощем спокойно. Е, често през деня ни се случва онова, което вие сънувате нощем.... Лалугерска работа.... Дали да го вярвам?
"- Кое за вас е „някак” и кое за вас е „странно”?
- Предназначението."
И наистина - какво може да бъде предназначението на Вечността?
Човеците, съзнавайки ефемерността си, проявяват склонност да пренебрегват действителното, да отхвърлят очевидното, но да предполагат, да предначертават, да предназначават бъдещото, неясното...
Публикуване на коментар