26 април 2016
Какво сънуват лалугерите?
Propietat Intellectual
TRANSLATOR
търси, дано намериш...
Hello, I'm Vlado and I write Дневник.
I constantly find new things that I like, from photographs and writings to thoughts and anecdotes. Since I created my blog as a way to put them all in one place. I also use this space to share my essays and life experiences with my readers in the form of advice and stories.
I'm always searching for interesting things to write about. If you know of something delightful, please let me know. Additionally, if you have any questions you would like me to answer on my blog, email me at
Здравейте, аз съм Владо и пиша в Дневник-а.
Непрекъснато намирам различни неша, които ми харесват - от фотографии и текстове до мисли и анекдоти. Направих този блог, за да ги събирам тук на едно място, както и за да споделям собствения си опит и мисли с приятели и читатели.
Винаги добре дошли са интересните сюжети - ако ви попадне или хрумне нещо - може да го споделите с тукашните читатели.
За тази цел, както и за да поставите своите въпроси,
пишете на адрес: vvlaykov@yahoo.de
4 коментара:
В пет часа и пет минути един риж лалугер спря до мравуняка, известен като Лява лилава могила и започна да говори несвързано. По-точно - да прикляка, да вика и да се бие в гърдите, които пухтят като ковашки мех.
Свидетелите – две омърлушени до този момент калинки са озадачени. Справяли се в миналото с различни загадки, те стигат бързо до въпроса: душевноболен ли е лалугерът?
- Хоп! — възкликва едната.
- Троп! – възкликва другата.
В това време лалугерът се е изправил на пръсти. Разрошен и див, той сякаш расте пред очите им.
Следва проследяване на действията му и изказване на хипотези в духа на класическия криминален роман.
Не се спираме на тях, защото въпросът е - кои са съучастниците? Защото, без такива няма как.
Кълвачът участва със сигурност. А вероятно – и двете малки славейчета. Там, където се случват неща, винаги пеят малки славейчета. Песента им не прави нещата по-честни. Стават, обаче, по-поносими.
- Ама – казва тя с дълбок и топъл глас - това за кого е предназначено? – и гали с пухкава лапичка котето.
- Ми, то не е за никого.
- А има ли нещо, което да е за никого?
- Не питате ли някак странно?
- Кое за вас е „някак” и кое за вас е „странно”?
- Предназначението.
Запитах колонията лалугери до брега на Реката какво и кога сънуват. Те казаха, че думата "сън" им е непонятна. Опитах се да им я обясня, но те всички се хванаха за коремите от смях докато говорех... А после един се приближи до мен и като се изправи точно пред носа ми каза сериозно: Тези неща, сънищата, са си за вас хората, а ние си спим нощем спокойно. Е, често през деня ни се случва онова, което вие сънувате нощем.... Лалугерска работа.... Дали да го вярвам?
"- Кое за вас е „някак” и кое за вас е „странно”?
- Предназначението."
И наистина - какво може да бъде предназначението на Вечността?
Човеците, съзнавайки ефемерността си, проявяват склонност да пренебрегват действителното, да отхвърлят очевидното, но да предполагат, да предначертават, да предназначават бъдещото, неясното...
Публикуване на коментар